Град Кърджали

гр. Кърджали е разположен в сърцето на Източно-Родопския планински масив, на двата бряга на река Арда, която се явява най-голямата река в Родопите. По течението и  са изградени три от най-големите язовири в страната -яз. Кърджали, яз. Студен Кладенец и яз. Ивайловград. Град Кърджали се намира на 259 км. от гр. София и на 100 км от гр. Пловдив. Градът  е на 50 километра разстояние от град Хасково и на около 15 километра от древния град Перперикон. През гр. Кърджали минава Паневропейския транспортен коридор №9 през прохода “Маказа” и  разстоянието до Република Гърция е само 57 км. Климатът в района е континентално-средиземноморски, мек и влажен, с много слънчеви дни в годината.

Язовир „Кърджали“

Язовир „Кърджали“ е един от трите големи язовира, заедно с язовир „Студен кладенец“ и „Ивайловград“, които акумулират водите на река Арда и нейните притоци. Язовирът се намира на северозапад от град Кърджали, стената му е на около 3 км от града. Строителството на стената протича в периода 1957-1963 година. Тя е бетонна дъгово-гравитачна и се извисява на 103,5 метра над земята и е дълга 402,89 м. По големина е на второ място, а по форма, конструкция и изпълнение е единствената на Балканския полуостров. Тя е и една от малкото язовирни стени в света, които се извисяват над самия град.

Исторически музей на Кърджали

Регионалният исторически музей в Кърджали съществува от 1963 година. Разположен е в старинна триетажна сграда, архитектурен паметник на културата, построена в началото на 1920-те години. В началото на 1980-те сградата е адаптирана за музейни цели по проект на архитект Елена Кондева. Музеят съдържа над 45 хиляди експоната, проследяващи живота в Източните Родопи от най-дълбока древност до началото на 20 век, събрани в три колекции, тематично обособени в отдели „Археология“, „Природа“, „Етнография“. Към регионалния музей функционира и художествената галерия „Станка Димитрова“, която се помещава в сградата на някогашен конак.

Тракийско светилище Перперикон

Перперикон/Хиперперакион, Перперакион/ се намира в Източните Родопи, на 15 км североизточно от днешния гр. Кърджали. Площта му е около 12 кв.км. Комплексът все още не разкрил всичките си тайни, затова и разкопките продължават, като биват откривани все по-интересни детайли, свързани с древната история на светилището. Самият Перперикон се извисява на скален връх с кота 470 м. Край него тече златоносната река Перперешка, оформила плодородна долина с дължина около 10 км и широчина 3-4 км. Удобната речна долина е създала великолепни условия за живот от дълбока древност. По тази причина тя е осеяна с десетки археологически обекти от различни епохи, чиито естествен център се явява Перперикон. Съвсем наблизо р. Перперешка се влива в яз. “Студен кладенец”.

Дяволски мост

Дяволският мост е изграден на река Арда, намиращ се в живописен пролом на около 10 километра северозападно от град Ардино близо до село Дядовци. Мостът е разположен на 420 метра надморска височина, ограден от двете страни от стръмни склонове, достигащи до 800 метра надморска височина. Дължината му е 56 метра, широчината — 3,5 м, трисводест, като на сводовете на страничните му ребра са направени отвори с полукръгли сводчета за отичане на водата. Височината на централния свод е 11,50-12 метра, а по ръба е запазен каменен парапет с височина 12 см.Мостът е построен в началото на 16-ти век по заповед и желание на султан Селим I-ви, като част от път свързващ Горнотракийската низина с Беломорска Тракия и Егейско море.

Татул

Татул е планинско село в Южна България, Родопите. То се намира в община Момчилград, Област Кърджали. На по-малко от километър от селото се намира скално светилище, съставено от различни изсичания. Скала във формата на пирамида съдържа два саркофага, жертвеници, улеи, ниши и стъпала. На върха ѝ се намира скална гробница с яйцевидна форма и квадратен отвор на покрива, замазана с водонепроницаем хоросан през римската епоха. Последните разкопки откриват под пирамидата постройка от дялани камъни, към която води парадно стълбище. Според археолога Николай Овчаров в светилището се намира храмът на митичния певец Орфей. Факт е обаче, че описаното място е само част от много по-голям култов комплекс, който трябва да бъде проучен. На север от него има други скални масиви с вдълбани в тях трапецовидни ниши и скални гробници. В околните ниви са откривани гробове и каменна пластика от различни епохи, антични и средновековни надписи. През 2004 г. там е открит един поникнал корен от лоза. Предполага се, че e на възраст около 3000 години (от времето на траките обитавали тези земи), който е оцелял и се размножава.

Средновековна крепост “Моняк (Монек)”

Средновековната крепост “Моняк” /”Мнеакос”/ е една от най-големите и високо разположени крепости в Родопите, със защитена площ над 50 дка. Тук е бил разположен военен гарнизон, а в крепостта населението от селищата по поречието на р. Арда е намирало убежище по време на военни действия. “Моняк“ е свързана и с похода на кръстоносците от 1206 г. Имала е голямо стратегическо значение, защото е пазела прохода Железни врата и подстъпите на средновековния град, разположен около манастира „Свети Йоан Предтеча“. Било е невъзможно човек да достигне подстъпите на върха, без да бъде видян от жителите и защитниците на крепостта. Мнеакос е била толкова непревземаема, добре укрепена и със силен гарнизон, че не се е предала на войските на цар Михаил втори Асен. Тя е била единствената крепост в областта Ахридос, която българският владетел не е успял да покори по време на похода му за отвоюване на района от ръцете на византийците през 1254 година. През 1343 година непрестъпното укрепление все пак пада под мечовете на наемническата орда на Омур бей. Грабителските набези в областта Ахридос оставят опожарени градове, заличени крепости, ограбени селища и манастири. Много хора са отведени в робство. Векове по-късно археолозите ще открият скелетите на верните защитници на Мнеакос, до входната порта, така, както ги е застигнала смъртта.

Средновековна крепост Устра

 Устра е името на една от най-запазените крепости в Родопите. От нея са останали основите на много от сградите и кулите. Крепостта е строена през Средновековието и през своето съществуване е била под властта предимно на Византийската империя. Устра е построена през X век, за да бъде охраняван минаващият оттам търговски път. Крепостта се намира близо до село Устрен в община Джебел, област Кърджали. Разположена е на най-високата част на стръмен връх и от нея има добра видимост на голямо разстояние. По археологически данни — най-ранната ѝ датировка е управлението на Константин VII Порфирогенет – (913 – 959 г.). По това време българският цар Симеон I вероятно завзема крепостта, но впоследствие я отстъпва на Византия и е обявен за „василеопатор“ – тоест висш настойник на византийския император, който се жени за една от дъщерите му. Последвалото разтрогване на договора от Зоя — майката на императора, скоро води до съкрушителната загуба на византийците в битката при Ахелой в 917 г. Въпреки всичко след смъртта на Симеон в 927 г. крепостта трайно остава във византийски ръце, макар през зрелия феодализъм и Втората българска държава XII — XIV век да има косвени сведения, че е била превзета от Иван Асен II.

Пещера Утробата

 Тракийско светилище Пещера Утроба датира от XI – Х в. пр.н.е. Храмът се намира близо до с. Ненково в местността Тангардък кая, на около 20 km северозападно от град Кърджали. Пещерата представлява естествен хоризонтален процеп в скала, който е бил допълнително изсечен и оформен от човешка ръка, наподобяващ на вулва. Височината на отвора е 3 m, ширината 2,5 m, а дълбочината – около 22 m. В дъното на пещерата се забелязва издълбан олтар, който е висок малко повече от метър. В горната част на пещерата има пукнатина, през която за няколко минути всеки ден в 12 часа влиза слънчев лъч. В деня на пролетното равноденствие, слънчевият лъч се уголемява и влиза точно в дупката на олтара, като се задържа потрепвайки няколко минути. Действието олицетворява оплождане, свещеният брак между скалата и Слънцето, възраждането на живота. До момента това е единствената открита подобна пещера в света.